На майка ми
Твърдиш отново, че не те обичам...
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил
разгромите, нетрайните победи,
усмивките, просветнали за кратко,
надеждите, изчезнали безследно.
Но
две неща от теб съм наследила -
да предизвиквам на дуел света,
и слабостта, която дава сили
да спра секунди преди пропастта.
Сега ме прегърни!
Не ме отричай!
Със теб съм жива, както ти - чрез мене.
Непокореното до днес момиче
е Млечен път
от звездните ти вени.
Усещаш ли, че пак ме нараняваш?
Да, вярно е, на тебе не приличам...
Но Господ ме е сътворил такава.
Навярно също Той ни е изпратил
разгромите, нетрайните победи,
усмивките, просветнали за кратко,
надеждите, изчезнали безследно.
Но
две неща от теб съм наследила -
да предизвиквам на дуел света,
и слабостта, която дава сили
да спра секунди преди пропастта.
Сега ме прегърни!
Не ме отричай!
Със теб съм жива, както ти - чрез мене.
Непокореното до днес момиче
е Млечен път
от звездните ти вени.
© Бианка Габровска All rights reserved.
