На майка ми

24 mar 2011, 21:09

Poesía

846 0 1

Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.

Полъх с нежни бели длани
премина покрай мен и спомени довя -
за мечтите ни, от облаците бели изтъкани,

за разходките ни с теб, за планини, реки, поля.

И усмивката на лицето ти, Свята,
и нея отново видях през мъглата,
тя беше същата и надви отново тъгата
и пролетна песен запя отново гората.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-03-26T16:03:20+02:00

Уважавам хората, които с искрена обич и признателност пишат за майките. Ти си една от тях. поздравления!

За мене тя е истинска икона,
но не рисувана от някакъв зограф,
че тя е неподластна на канона.
За нея няма... даже фотограф.