24.03.2011 г., 21:09 ч.

На майка ми 

  Поезия
884 0 1
Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.
Полъх с нежни бели длани
премина покрай мен и спомени довя -
за мечтите ни, от облаците бели изтъкани,
за разходките ни с теб, за планини, реки, поля.
И усмивката на лицето ти, Свята,
и нея отново видях през мъглата,
тя беше същата и надви отново тъгата
и пролетна песен запя отново гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??