Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.
Полъх с нежни бели длани
премина покрай мен и спомени довя -
за мечтите ни, от облаците бели изтъкани,
за разходките ни с теб, за планини, реки, поля.
И усмивката на лицето ти, Свята,
и нея отново видях през мъглата,
тя беше същата и надви отново тъгата
и пролетна песен запя отново гората.