yordankabg (Йорданка Георгиева)
8 31
Mar 24, 2011, 9:09 PM

На майка ми 

  Poetry
711 0 1

Вятър лек мислите ми нанякъде поведе -
към далечен път горист, дъхав и зелен;
едно кокиче плахо чашката си сведе
а беше пролет, беше слънце, беше обич - беше ден.  

 

Полъх с нежни бели длани
премина покрай мен и спомени довя - 
за мечтите ни, от облаците бели изтъкани,

за разходките ни с теб, за планини, реки, поля.

 

И усмивката на лицето ти, Свята,
и нея отново видях през мъглата,
тя беше същата и надви отново тъгата
и пролетна песен запя отново гората.

© Йорданка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уважавам хората, които с искрена обич и признателност пишат за майките. Ти си една от тях. поздравления!

    За мене тя е истинска икона,
    но не рисувана от някакъв зограф,
    че тя е неподластна на канона.
    За нея няма... даже фотограф.
Random works
: ??:??