Майко мила, в сънищата мои се върни
и със обич безконечна пак ме прегърни!
Много ми е нужна ласката ти нежна,
даже и сега, във мойта зима снежна.
Знам, че там отгоре, от отвъдното дори,
ако можеш, ще ме милваш пак с ръце добри.
И за мене с Бог всевишни ще говориш,
да ме пази от злини ще го помолиш.
Златна сенчице, единствена и вечна,
обичта ти е голяма и извечна!
С твоя образ аз вървя в житейски друми
и за теб изричам съкровени думи!
© Славка Любенова Todos los derechos reservados