9 нояб. 2011 г., 20:39

На майка ми

726 0 1

Майко мила, в сънищата мои се върни

и със обич безконечна пак ме прегърни!

Много ми е нужна ласката ти нежна,

даже и сега, във мойта зима снежна.

 

Знам, че там отгоре, от отвъдното дори,

ако можеш, ще ме милваш пак с ръце добри.

И за мене с Бог всевишни ще говориш,

да ме пази от злини ще го помолиш.

 

Златна сенчице, единствена и вечна,

обичта ти е голяма и извечна!

С твоя образ аз вървя в житейски друми

и за теб изричам съкровени думи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е емоционално!Така силно въздейства!Поздравявам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...