На майка ми

Poesía » Otra

717 3 3

Писах за любов, за красота...

За мечти, приятелство и щастие...

За звездите писах, за пръстта...

Писах... На кого не посвещавах...

А за теб? За теб кога ще пиша?...

Чак тогава ли, когато вече

няма да ме чуваш, да ме виждаш?

И ще бъдеш толкова далече...

Само в сънищата ми ще идваш...

Докогато аз до теб ще легна...

Албена Димитрова

26.11.1985.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, че постави в „любими”, Дени!

2021-01-28T23:27:48+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви! Да са живи и здрави всички майки, аз своята я изгубих отдавна...Стихотворението написах, когато вече беше тежко болна и предчувствах близкия й край.

2013-01-09T20:25:44+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Този стих сякаш изразява моите мисли и чувства... Много истински!

2013-01-08T20:25:44+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9