anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

8 янв. 2013 г., 16:29 2018-07-27T14:00:36+03:00

На майка ми

Поэзия » Другая

718 3 3

Писах за любов, за красота...

За мечти, приятелство и щастие...

За звездите писах, за пръстта...

Писах... На кого не посвещавах...

А за теб? За теб кога ще пиша?...

Чак тогава ли, когато вече

няма да ме чуваш, да ме виждаш?

И ще бъдеш толкова далече...

Само в сънищата ми ще идваш...

Докогато аз до теб ще легна...

Албена Димитрова

26.11.1985.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, че постави в „любими”, Дени!

2021-01-28T23:27:48+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви! Да са живи и здрави всички майки, аз своята я изгубих отдавна...Стихотворението написах, когато вече беше тежко болна и предчувствах близкия й край.

2013-01-09T20:25:44+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Този стих сякаш изразява моите мисли и чувства... Много истински!

2013-01-08T20:25:44+02:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0