anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

8 янв. 2013 г., 16:29 2018-07-27T14:00:36+03:00

На майка ми

Поэзия » Другая

715 3 3

Писах за любов, за красота...

За мечти, приятелство и щастие...

За звездите писах, за пръстта...

Писах... На кого не посвещавах...

А за теб? За теб кога ще пиша?...

Чак тогава ли, когато вече

няма да ме чуваш, да ме виждаш?

И ще бъдеш толкова далече...

Само в сънищата ми ще идваш...

Докогато аз до теб ще легна...

Албена Димитрова

26.11.1985.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, че постави в „любими”, Дени!

2021-01-28T23:27:48+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви! Да са живи и здрави всички майки, аз своята я изгубих отдавна...Стихотворението написах, когато вече беше тежко болна и предчувствах близкия й край.

2013-01-09T20:25:44+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Този стих сякаш изразява моите мисли и чувства... Много истински!

2013-01-08T20:25:44+02:00

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0