8.01.2013 г., 16:29  

На майка ми

713 3 3

Писах за любов, за красота...

За мечти, приятелство и щастие...

За звездите писах, за пръстта...

Писах... На кого не посвещавах...

 

А за теб? За теб кога ще пиша?...

Чак тогава ли, когато вече

няма да ме чуваш, да ме виждаш?

И ще бъдеш толкова далече...

 

Само в сънищата ми ще идваш...

Докогато аз до теб ще легна...

 

 

Албена Димитрова

 

26.11.1985.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че постави в „любими”, Дени!
  • Благодаря ви! Да са живи и здрави всички майки, аз своята я изгубих отдавна...Стихотворението написах, когато вече беше тежко болна и предчувствах близкия й край.
  • Този стих сякаш изразява моите мисли и чувства... Много истински!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...