На майка ми

Poetry » Other

714 3 3

Писах за любов, за красота...

За мечти, приятелство и щастие...

За звездите писах, за пръстта...

Писах... На кого не посвещавах...

А за теб? За теб кога ще пиша?...

Чак тогава ли, когато вече

няма да ме чуваш, да ме виждаш?

И ще бъдеш толкова далече...

Само в сънищата ми ще идваш...

Докогато аз до теб ще легна...

Албена Димитрова

26.11.1985.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, че постави в „любими”, Дени!

2021-01-28T23:27:48+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви! Да са живи и здрави всички майки, аз своята я изгубих отдавна...Стихотворението написах, когато вече беше тежко болна и предчувствах близкия й край.

2013-01-09T20:25:44+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Този стих сякаш изразява моите мисли и чувства... Много истински!

2013-01-08T20:25:44+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0