JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4013
8 mar 2016, 18:10

На майка ми 

  Poesía » Otra
589 2 8

Порастнахме и мислиме си вече,
че този свят не ще ни се опре.
Че в детството, забравено далече,
оставили сме плахото дете.

 

Порастнахме и мислим, че сме важни,
че нашият живот значим е само.
И буйно, със рога напреде, крачим
невиждайки едно стабилно рамо.

 

Туй рамо ще ни вдигне щом се спънем,
със нас ще плаче щом се нараним
и всеки миг назад щом се обърнем,
в подкрепата му ще се уверим.

 

Грешали сме и теб те е боляло,
били сме слепи, виждала си ти.
Но смели сме защото отначало
ний знаем, мамо, че не сме сами!

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??