Mar 8, 2016, 6:10 PM

На майка ми 

  Poetry » Other
679 2 8
Порастнахме и мислиме си вече,
че този свят не ще ни се опре.
Че в детството, забравено далече,
оставили сме плахото дете.
Порастнахме и мислим, че сме важни,
че нашият живот значим е само.
И буйно, със рога напреде, крачим
невиждайки едно стабилно рамо.
Туй рамо ще ни вдигне щом се спънем,
със нас ще плаче щом се нараним
и всеки миг назад щом се обърнем,
в подкрепата му ще се уверим. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Random works
: ??:??