О, мамо, ти безмерно си добра!

И аз опитвам слово да намеря –

да благодаря за днес и вчера.

Един ли си огряла със зора,

един ли си извела от гора –

зад него да е всяка бариера?

И твоят произхòд е характерен –

на Трън и Кюстендил си дъщеря.

Ще станеш на седемдесет и три,

ала не те смущава възрастта ти.

Разтварят внучки твоите врати,

как само си приличате с едната!

И още светлина ще виждаш ти.

Така е близо, мамо, светлината!