16 февр. 2022 г., 11:24  

На майка ми Маца Панева

910 0 0

О, мамо, ти безмерно си добра!

И аз опитвам изказ да намеря –

да благодаря за днес и вчера.

Един ли си огряла със зора,

 

един ли си извела от гора –

зад него да е всяка бариера?

И твоят произхòд е характерен –

на Трън и Кюстендил си дъщеря.

 

Ще станеш на седемдесет и три,

ала не те смущава възрастта ти.

Разтварят внучки твоите врати,

 

как само си приличате с едната!

И още светлина ще виждаш ти.

Не е далече, мамо, светлината!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Бурназов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....