16.02.2022 г., 11:24  

На майка ми Маца Панева

902 0 0

О, мамо, ти безмерно си добра!

И аз опитвам изказ да намеря –

да благодаря за днес и вчера.

Един ли си огряла със зора,

 

един ли си извела от гора –

зад него да е всяка бариера?

И твоят произхòд е характерен –

на Трън и Кюстендил си дъщеря.

 

Ще станеш на седемдесет и три,

ала не те смущава възрастта ти.

Разтварят внучки твоите врати,

 

как само си приличате с едната!

И още светлина ще виждаш ти.

Не е далече, мамо, светлината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бурназов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...