О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам изказ да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора –
зад него да е всяка бариера?
И твоят произхòд е характерен –
на Трън и Кюстендил си дъщеря.
Ще станеш на седемдесет и три,
ала не те смущава възрастта ти.
Разтварят внучки твоите врати,
как само си приличате с едната!
И още светлина ще виждаш ти.
Не е далече, мамо, светлината!
© Димитър Бурназов Всички права запазени