Усмихна ли се, мамо -
отново съм у нас,
до крехкото ти рамо
и топлият ти глас.
Отново ме прегръщаш -
нали съм ти дете,
въпросите преглъщаш,
а хиляди са те.
В очите ми се взираш
с болка и тъга
и татко в тях намираш -
как липсва ни сега...
А той ни вижда, мамо -
помага ни от там,
сърцето му голямо
в моето е, знам!
Спомените мили
изплуват като филм,
не сме се променили -
прегърнати стоим.
Обичам те безкрайно -
целувам ти ръка
и Бог ще моля тайно
за твоята душа.
На милата ми майчица, с много обич и благодарност, за всичко!
© Валка Todos los derechos reservados