13 sept 2008, 13:55

На майките

  Poesía » Otra
772 0 9
Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.

Тя може да разказва звездни притчи
и в мрака да разпръсква светлина.
Тя може безрезервно да обича,
запазвайки за себе си страха.

Тя може да разплита тишината
и себе си до край да раздаде,
да бъде смисъл, топлина и лято,
да бъде Бог на всички Богове...

Жена такава втора просто няма.
Една в живота е за всеки тя.
Вълшебството е в думичката МАМА,
осмисляща стиха и песента.

Покланям се и с чувства коленича
пред майчината вяра и любов,
но свойта майка истински обичам.
За нея аз, на всичко съм готов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...