13.09.2008 г., 13:55

На майките

768 0 9
Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.

Тя може да разказва звездни притчи
и в мрака да разпръсква светлина.
Тя може безрезервно да обича,
запазвайки за себе си страха.

Тя може да разплита тишината
и себе си до край да раздаде,
да бъде смисъл, топлина и лято,
да бъде Бог на всички Богове...

Жена такава втора просто няма.
Една в живота е за всеки тя.
Вълшебството е в думичката МАМА,
осмисляща стиха и песента.

Покланям се и с чувства коленича
пред майчината вяра и любов,
но свойта майка истински обичам.
За нея аз, на всичко съм готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...