13.09.2008 г., 13:55

На майките

769 0 9
Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.

Тя може да разказва звездни притчи
и в мрака да разпръсква светлина.
Тя може безрезервно да обича,
запазвайки за себе си страха.

Тя може да разплита тишината
и себе си до край да раздаде,
да бъде смисъл, топлина и лято,
да бъде Бог на всички Богове...

Жена такава втора просто няма.
Една в живота е за всеки тя.
Вълшебството е в думичката МАМА,
осмисляща стиха и песента.

Покланям се и с чувства коленича
пред майчината вяра и любов,
но свойта майка истински обичам.
За нея аз, на всичко съм готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...