Sep 13, 2008, 1:55 PM

На майките

  Poetry » Other
767 0 9
Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.

Тя може да разказва звездни притчи
и в мрака да разпръсква светлина.
Тя може безрезервно да обича,
запазвайки за себе си страха.

Тя може да разплита тишината
и себе си до край да раздаде,
да бъде смисъл, топлина и лято,
да бъде Бог на всички Богове...

Жена такава втора просто няма.
Една в живота е за всеки тя.
Вълшебството е в думичката МАМА,
осмисляща стиха и песента.

Покланям се и с чувства коленича
пред майчината вяра и любов,
но свойта майка истински обичам.
За нея аз, на всичко съм готов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...