На мама
Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста,
по струните ти слънцето реди
небесна музика, любов златиста,
река от светлина, това си ти.
Поглеждам те и мигом се усещам,
че светиш на небето и летиш,
сънят те върна в лунната ни среща,
най-чистата любов да прошептиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
