4 may 2021, 12:25

На мама 

  Poesía
610 4 10

Прозорците ти светят с нежен пламък,

отвътре светлината ти блести,

сърцето от фотони пие само

най-чистите си предани мечти.

 

Сияние си, арфа си лъчиста,

по струните ти слънцето реди

небесна музика, любов златиста,

река от светлина, това си ти.

 

Поглеждам те и мигом се усещам,

че светиш на небето и летиш,

сънят те върна в лунната ни среща,

най-чистата любов да прошептиш.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??