4.05.2021 г., 12:25 ч.

На мама 

  Поезия
612 4 10

Прозорците ти светят с нежен пламък,

отвътре светлината ти блести,

сърцето от фотони пие само

най-чистите си предани мечти.

 

Сияние си, арфа си лъчиста,

по струните ти слънцето реди

небесна музика, любов златиста,

река от светлина, това си ти.

 

Поглеждам те и мигом се усещам,

че светиш на небето и летиш,

сънят те върна в лунната ни среща,

най-чистата любов да прошептиш.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??