На мама
Прозорците ти светят с нежен пламък,
отвътре светлината ти блести,
сърцето от фотони пие само
най-чистите си предани мечти.
Сияние си, арфа си лъчиста,
по струните ти слънцето реди
небесна музика, любов златиста,
река от светлина, това си ти.
Поглеждам те и мигом се усещам,
че светиш на небето и летиш,
сънят те върна в лунната ни среща,
най-чистата любов да прошептиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
