На мама
Майка ми пред мен застана,
ръце протегна и ме приласка.
Моля ви, не ме будете,
аз зная, че е сън това!
Сърцето мое радостно затупа,
в гърдите ми разля се топлина.
Щастлива се почувствах за минута
и обля ме чудна светлина...
И стискайки ръцете нейни,
попивах образ скъп с очи.
Усмивката ú леко грейна
и сълзите мои пресуши.
Провокирано от "Последният сън на баба"
на poeta (Илко Илиев), което докосна сърцето ми.
Благодаря ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
