Майка ми пред мен застана,
ръце протегна и ме приласка.
Моля ви, не ме будете,
аз зная, че е сън това!
Сърцето мое радостно затупа,
в гърдите ми разля се топлина.
Щастлива се почувствах за минута
и обля ме чудна светлина...
И стискайки ръцете нейни,
попивах образ скъп с очи.
Усмивката ú леко грейна
и сълзите мои пресуши.
Провокирано от "Последният сън на баба"
на poeta (Илко Илиев), което докосна сърцето ми.
Благодаря ти!
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
