15.01.2010 г., 20:42 ч.

На мама 

  Поезия » Друга
612 0 9

 

Майка ми пред мен застана,

ръце протегна и ме приласка.

Моля ви, не ме будете,

аз зная, че е сън това!

 

Сърцето мое радостно затупа,

в гърдите ми разля се топлина.

Щастлива се почувствах за минута

и обля ме чудна светлина...

 

И стискайки ръцете нейни,

попивах образ скъп с очи.

Усмивката ú леко грейна

и сълзите мои пресуши.

 

Провокирано от "Последният сън на баба"

на poeta (Илко Илиев), което докосна сърцето ми.

Благодаря ти!

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??