На мама
Майка ми пред мен застана,
ръце протегна и ме приласка.
Моля ви, не ме будете,
аз зная, че е сън това!
Сърцето мое радостно затупа,
в гърдите ми разля се топлина.
Щастлива се почувствах за минута
и обля ме чудна светлина...
И стискайки ръцете нейни,
попивах образ скъп с очи.
Усмивката ú леко грейна
и сълзите мои пресуши.
Провокирано от "Последният сън на баба"
на poeta (Илко Илиев), което докосна сърцето ми.
Благодаря ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
