НА МАМА

24 jun 2007, 9:30

Poesía

794 0 3

Аз ида при тебе, моя лястовице бяла,

в нозете ти да коленича,

а косите от морска пяна

с китка цвете да закича!

Но дълго, дълго ще отмерваш дните

на прага със свито сърце,

и с поглед мил от годините,

ще чакаш свойто дете.

Душа и мисъл - тънка струна,

в мъглата на живота се поклащат.

Очакваш ме с любов и топла дума,

които никога не ще забравя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.