Аз ида при тебе, моя лястовице бяла,
в нозете ти да коленича,
а косите от морска пяна
с китка цвете да закича!
Но дълго, дълго ще отмерваш дните
на прага със свито сърце,
и с поглед мил от годините,
ще чакаш свойто дете.
Душа и мисъл - тънка струна,
в мъглата на живота се поклащат.
Очакваш ме с любов и топла дума,
които никога не ще забравя.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
