16 mar 2010, 11:33

На мама 

  Poesía
867 0 8

Една сълза неволно се отрони

във мрака черен, някъде стаен,

блести като отронен бисер,

търкулнал се във празна степ.

Една е майка, свята и незаменима,

единствено тъжала тя за теб,

когато в радост, мъки и несгоди,

застане тя до теб.

Една е радост истински мечтана,

децата – гордостта им най-голяма.

Една е обич, истински желана,

обичта към вас до гроб.

Когато някога ти майка станеш

и отделиш си част от твойта плът,

тогава ти ще знаеш като майка

какво е истинска любов!

© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??