На мама
Една сълза неволно се отрони
във мрака черен, някъде стаен,
блести като отронен бисер,
търкулнал се във празна степ.
Една е майка, свята и незаменима,
единствено тъжала тя за теб,
когато в радост, мъки и несгоди,
застане тя до теб.
Една е радост истински мечтана,
децата – гордостта им най-голяма.
Една е обич, истински желана,
обичта към вас до гроб.
Когато някога ти майка станеш
и отделиш си част от твойта плът,
тогава ти ще знаеш като майка
какво е истинска любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados
