22 jul 2008, 7:06

На мама

  Poesía » Civil
1.1K 0 4
 

 

 

"На мама"

 

Майчице, толкова искам

все тъй близо до тебе да бъда,

да се гушкам до теб и притискам

и от поглед никога да не те губя.

Мамо, подай си ръката -

да я целуна, да я помилвам,

колко ли си страдала във тъмнината,

че не съм точно каквато ти искаш.

Дъщеря ти често след теб ще извика,

а после дълго за това ще съжалява,

но майката е толкова велика,

че винаги за грешките прощава.

Майчице, прости ми за ината,

за косите бели, за сълзите,

моя, само моя е вината,

а ти за отдих не попита.

И нищо не поиска в замяна.

Прости ми! Обичам те, мамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...