На мама
"На мама"
Майчице, толкова искам
все тъй близо до тебе да бъда,
да се гушкам до теб и притискам
и от поглед никога да не те губя.
Мамо, подай си ръката -
да я целуна, да я помилвам,
колко ли си страдала във тъмнината,
че не съм точно каквато ти искаш.
Дъщеря ти често след теб ще извика,
а после дълго за това ще съжалява,
но майката е толкова велика,
че винаги за грешките прощава.
Майчице, прости ми за ината,
за косите бели, за сълзите,
моя, само моя е вината,
а ти за отдих не попита.
И нищо не поиска в замяна.
Прости ми! Обичам те, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Виткова Всички права запазени
