Търсещия (Владимир Владимиров) Търсещия (Владимир Владимиров)
6 44
23 feb 2020, 7:19

На мама

  Poesía » Otra
1.5K 7 9

Сега си някъде звездичка.

Коя от всичките - не знам, 

но знам, че там не си самичка,

защото Бог е твоят храм.

 

А ние, по човешки слепи, 

те дирим в образ и слова...

Прости ни трудните пътеки

към твойта ангелска душа!

 

Прости ни болката отляво,

сълзите - вместо хлебен квас! 

С вин`о и хляб пръстта гощавам, 

а ти за малко слез при нас

 

в следа, прорязала небето,

в дъха на утро след нощта...

Бъди ни светлинка в сърцето, 

че плаче в дланите свещта! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0