Feb 23, 2020, 7:19 AM

На мама

  Poetry » Other
1.5K 7 9

Сега си някъде звездичка.

Коя от всичките - не знам, 

но знам, че там не си самичка,

защото Бог е твоят храм.

 

А ние, по човешки слепи, 

те дирим в образ и слова...

Прости ни трудните пътеки

към твойта ангелска душа!

 

Прости ни болката отляво,

сълзите - вместо хлебен квас! 

С вин`о и хляб пръстта гощавам, 

а ти за малко слез при нас

 

в следа, прорязала небето,

в дъха на утро след нощта...

Бъди ни светлинка в сърцето, 

че плаче в дланите свещта! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...