Сега си някъде звездичка.
Коя от всичките - не знам,
но знам, че там не си самичка,
защото Бог е твоят храм.
А ние, по човешки слепи,
те дирим в образ и слова...
Прости ни трудните пътеки
към твойта ангелска душа!
Прости ни болката отляво,
сълзите - вместо хлебен квас!
С вин`о и хляб пръстта гощавам,
а ти за малко слез при нас
в следа, прорязала небето,
в дъха на утро след нощта...
Бъди ни светлинка в сърцето,
че плаче в дланите свещта!
© Владимир Владимиров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
