На мама
Сега си някъде звездичка.
Коя от всичките - не знам,
но знам, че там не си самичка,
защото Бог е твоят храм.
А ние, по човешки слепи,
те дирим в образ и слова...
Прости ни трудните пътеки
към твойта ангелска душа!
Прости ни болката отляво,
сълзите - вместо хлебен квас!
С вин`о и хляб пръстта гощавам,
а ти за малко слез при нас
в следа, прорязала небето,
в дъха на утро след нощта...
Бъди ни светлинка в сърцето,
че плаче в дланите свещта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Владимиров Все права защищены
