На мама и на тате обещавам
Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй,
следват всяка моя крачка.
В детската все казват -Той -
щом има счупена играчка.
У нас, когато нещо се изгуби
все питат ме Къде го скри?
И мама дълго ми се сърди
с тъга в добрите си очи.
Не ме наказва, не се кара,
но с този поглед ми говори.
Понякога сълзичка пари
във него, но какво да сторя?
Замислям се, не искам мама
да правя тъжна, тате също.
И той да ме навика няма,
но смехът му липсва вкъщи...
А иначе усмихнати са все
и двамата, такива са сладури.
Обичат ме с безкрая на небе,
прощават бързо пакостите щури.
Но аз не искам даже миг тъга
в очите им, когато ме поглеждат.
На мама днес ще подаря цветя,
на тате пък ще дам усмивка и надежда.
Сега съм малък - ще му кажа аз -
Но щом порасна ще съм много отговорен!
И вече виждам се голям, чак в първи клас -
Ще ги зарадвам двамата, това е факт безспорен!
06.11.2023.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
