mislitel (Георги Каменов)
1144 11090
7.11.2023 г., 12:22 ч.

На мама и на тате обещавам 

  Поезия » За деца
762 2 13

Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.

А такива, все под строй,
следват всяка моя крачка.
В детската все казват -Той -
щом има счупена играчка.

У нас, когато нещо се изгуби
все питат ме Къде го скри?
И мама дълго ми се сърди
с тъга в добрите си очи.

Не ме наказва, не се кара,
но с този поглед ми говори.
Понякога сълзичка пари
във него, но какво да сторя?

Замислям се, не искам мама
да правя тъжна, тате също.
И той да ме навика няма,
но смехът му липсва вкъщи...

А иначе усмихнати са все
и двамата, такива са сладури.
Обичат ме с безкрая на небе,
прощават бързо пакостите щури.

Но аз не искам даже миг тъга
в очите им, когато ме поглеждат.
На мама днес ще подаря цветя,
на тате пък ще дам усмивка и надежда.

Сега съм малък - ще му кажа аз -
Но щом порасна ще съм много отговорен!
И вече виждам се голям, чак в първи клас -
Ще ги зарадвам двамата, това е факт безспорен!

06.11.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пакости и наказания »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??