10 feb 2016, 16:43

На манежа

Poesía

1.5K 3 32

Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен,
солист на блед оркестър от лъчи.
Тя смътно осветена на манежа
сред зрители невидими мълчи.
Какъв е номерът й, за да ръкопляскат,
а после да я викат и на бис.
Навярно не достига това прераждане,
за да остане истински артист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Душата на манежа смътно осветена и впити в нея милиардите невидими очи от космоса, дали ще ги впечатли...?! До следващото прераждане! Магически стих!

2019-03-27T18:43:31+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Много е хубаво Има лека тъга, но и лъч надежда. При тебе всичко е брилянтно и сравненията, изказа и чувствата са на висота.Имаш добър стил на писане.Браво.

2017-03-04T11:00:54+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на Николай Ватев, за оценяването на текста ми! Лека вечер, Николай и творчески успехи!

2016-02-11T17:39:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за хубавите думи, Анелия и за високата ти оценка! Пиши все така хубаво и вълнуващо!

Не съм виждал, Валерко, Пепи, камо ли пък с плажно масло. Той си реди тайни срещички в Пловдив, а в София и да е идвал не е изразил желание да се срещне с "любимия си поет" в сайта. А Валерко напразно те предупреждава за мен Пепи. Не съм Канибал и не ям дами!

2016-02-11T15:57:52+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Валери не се притеснявай за мен, аз колкото и да се горя, все тая, пакще продължа, ама какво става при теб, нещо ми мириле на печено пиле

2016-02-11T15:50:53+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0