10 февр. 2016 г., 16:43

На манежа

1.5K 3 32

 

Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен,
солист на блед оркестър от лъчи.
Тя смътно осветена на манежа
сред зрители невидими мълчи.
Какъв е номерът й, за да ръкопляскат,
а после да я викат и на бис.
Навярно не достига това прераждане,
за да остане истински артист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Душата на манежа смътно осветена и впити в нея милиардите невидими очи от космоса, дали ще ги впечатли...?! До следващото прераждане! Магически стих!
  • Много е хубаво Има лека тъга, но и лъч надежда. При тебе всичко е брилянтно и сравненията, изказа и чувствата са на висота.Имаш добър стил на писане.Браво.
  • Благодаря на Николай Ватев, за оценяването на текста ми! Лека вечер, Николай и творчески успехи!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Анелия и за високата ти оценка! Пиши все така хубаво и вълнуващо!

    Не съм виждал, Валерко, Пепи, камо ли пък с плажно масло. Той си реди тайни срещички в Пловдив, а в София и да е идвал не е изразил желание да се срещне с "любимия си поет" в сайта. А Валерко напразно те предупреждава за мен Пепи. Не съм Канибал и не ям дами!
  • Валери не се притеснявай за мен, аз колкото и да се горя, все тая, пакще продължа, ама какво става при теб, нещо ми мириле на печено пиле

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...