Feb 10, 2016, 4:43 PM

На манежа

Poetry

1.5K 3 32

Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен,
солист на блед оркестър от лъчи.
Тя смътно осветена на манежа
сред зрители невидими мълчи.
Какъв е номерът й, за да ръкопляскат,
а после да я викат и на бис.
Навярно не достига това прераждане,
за да остане истински артист.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Душата на манежа смътно осветена и впити в нея милиардите невидими очи от космоса, дали ще ги впечатли...?! До следващото прераждане! Магически стих!

2019-03-27T18:43:31+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Много е хубаво Има лека тъга, но и лъч надежда. При тебе всичко е брилянтно и сравненията, изказа и чувствата са на висота.Имаш добър стил на писане.Браво.

2017-03-04T11:00:54+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на Николай Ватев, за оценяването на текста ми! Лека вечер, Николай и творчески успехи!

2016-02-11T17:39:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за хубавите думи, Анелия и за високата ти оценка! Пиши все така хубаво и вълнуващо!

Не съм виждал, Валерко, Пепи, камо ли пък с плажно масло. Той си реди тайни срещички в Пловдив, а в София и да е идвал не е изразил желание да се срещне с "любимия си поет" в сайта. А Валерко напразно те предупреждава за мен Пепи. Не съм Канибал и не ям дами!

2016-02-11T15:57:52+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Валери не се притеснявай за мен, аз колкото и да се горя, все тая, пакще продължа, ама какво става при теб, нещо ми мириле на печено пиле

2016-02-11T15:50:53+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0