10.02.2016 г., 16:43

На манежа

Поезия

1.5K 3 32

Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен,
солист на блед оркестър от лъчи.
Тя смътно осветена на манежа
сред зрители невидими мълчи.
Какъв е номерът й, за да ръкопляскат,
а после да я викат и на бис.
Навярно не достига това прераждане,
за да остане истински артист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Елка (Елка Тодорова)

Душата на манежа смътно осветена и впити в нея милиардите невидими очи от космоса, дали ще ги впечатли...?! До следващото прераждане! Магически стих!

2019-03-27T18:43:31+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Много е хубаво Има лека тъга, но и лъч надежда. При тебе всичко е брилянтно и сравненията, изказа и чувствата са на висота.Имаш добър стил на писане.Браво.

2017-03-04T11:00:54+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на Николай Ватев, за оценяването на текста ми! Лека вечер, Николай и творчески успехи!

2016-02-11T17:39:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за хубавите думи, Анелия и за високата ти оценка! Пиши все така хубаво и вълнуващо!

Не съм виждал, Валерко, Пепи, камо ли пък с плажно масло. Той си реди тайни срещички в Пловдив, а в София и да е идвал не е изразил желание да се срещне с "любимия си поет" в сайта. А Валерко напразно те предупреждава за мен Пепи. Не съм Канибал и не ям дами!

2016-02-11T15:57:52+02:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Валери не се притеснявай за мен, аз колкото и да се горя, все тая, пакще продължа, ама какво става при теб, нещо ми мириле на печено пиле

2016-02-11T15:50:53+02:00