На Мечтателя

20 nov 2013, 20:27

Poesía

432 0 0

... Вятър събаря от клони
листа, пожълтели от глад;
прах към земята се рони
върху пустинния град.
Есен пристига навреме,
навънка животът мълчи;
крета с откъртено стреме
човекът и дните брои.
Самотен на двора мълви
с поглед, изгубен в небето,
че не може вечер да спи...
в трепет погива сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Мечтателя

Искате да прочетете повече?

Propuestas