20 нояб. 2013 г., 20:27

На Мечтателя

556 0 0

... Вятър събаря от клони

    листа, пожълтели от глад;

   прах към земята се рони

    върху пустинния град.

 

   Есен пристига навреме, 

     навънка животът мълчи;

   крета с откъртено стреме

    човекът и дните брои.

   

   Самотен на двора мълви

    с поглед, изгубен в небето, 

   че не може вечер да спи...

     в трепет погива сърцето.

 

   Глух е за него брътвежът, 

     блазнят го само цветята, 

   горите и по малко кънтежът, 

     който разпалава душата!

 

    Пред него Дунав блести, 

     а Рила с кожуха белее, 

    в очите му с огън крещи 

     живот, който лелее!

 

  С взор поглежда без страх

    в небето синьо, безкрайно, 

  а там - точки, потънали в зрак, 

    усмивки му пращат незнайно!

 

  Но Той към тях протяга ръце 

   в отдавна забравен копнеж...

  Звездите искал да сбори 

   този храбър младеж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рангел Рангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...