20 нояб. 2013 г., 20:27

На Мечтателя

555 0 0

... Вятър събаря от клони

    листа, пожълтели от глад;

   прах към земята се рони

    върху пустинния град.

 

   Есен пристига навреме, 

     навънка животът мълчи;

   крета с откъртено стреме

    човекът и дните брои.

   

   Самотен на двора мълви

    с поглед, изгубен в небето, 

   че не може вечер да спи...

     в трепет погива сърцето.

 

   Глух е за него брътвежът, 

     блазнят го само цветята, 

   горите и по малко кънтежът, 

     който разпалава душата!

 

    Пред него Дунав блести, 

     а Рила с кожуха белее, 

    в очите му с огън крещи 

     живот, който лелее!

 

  С взор поглежда без страх

    в небето синьо, безкрайно, 

  а там - точки, потънали в зрак, 

    усмивки му пращат незнайно!

 

  Но Той към тях протяга ръце 

   в отдавна забравен копнеж...

  Звездите искал да сбори 

   този храбър младеж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рангел Рангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...