На милото
Когато слънцето изгря, душата ми отново полетя,
да търси твойта по света.
Простря то своите лъчи
и тебе цяла озари.
Тогава пламък силен в мен се разгоря,
не пеперуди с пърхащи крила,
А чувството да мисля аз за теб,
което кара ме да продължа напред.
Дори когато мракът спусна се със свойта тъмнина,
за теб си мислех, мило мое, едно си на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ян Тра Todos los derechos reservados
