14 sept 2007, 19:45

На милото 

  Poesía
574 0 3

Когато слънцето изгря, душата ми отново полетя,
да търси твойта по света.

Простря то своите лъчи
и тебе цяла озари.


Тогава пламък силен в мен се разгоря,
не пеперуди с пърхащи крила,
 

А чувството да мисля аз за теб,
което кара ме да продължа напред.

Дори когато мракът спусна се със свойта тъмнина,
за теб си мислех, мило мое, едно си на света.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??