Когато слънцето изгря, душата ми отново полетя,
да търси твойта по света.
Простря то своите лъчи
и тебе цяла озари.
Тогава пламък силен в мен се разгоря,
не пеперуди с пърхащи крила,
А чувството да мисля аз за теб,
което кара ме да продължа напред.
Дори когато мракът спусна се със свойта тъмнина,
за теб си мислех, мило мое, едно си на света.