byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
21 feb 2008, 14:44

На моето училище 

  Poesía » Otra
8322 0 15

Със твоя пристан тъжно се разделям.

Най-хубавите си години ти дарих.

Последен звън. Кому е тая смелост,

щом в очите парят неизплакани сълзи?

 

На прага ти сега безмълвно търся,

училище, най-хубавите си мечти.

Пораснах тук, а трябва да си тръгвам.

На мястото ми друг ще се вреди.

 

И тихо ще пристъпим в клас,

където чака ни учителят смирено.

Нима не чакахме отдавна този час,

когато се доказваме със времето?

 

За последен път чинът ще ме приветства,

тебешир, танцуващ върху черната дъска,

чертае спомените на далечно пътешествие,

във времето, в което сме били деца.

 

Раздялата боли и пълнят се очите.

По пътя си поемам със наведена глава.

Порасна малкото момиче със мечтите

което тук се учеше и тук съзря.

 

 

Все още стихотворението е във суровия си вид и има много неща, които трябва да се оправят. Приемам всякакви мнения, съвети, критики :)

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е Сисе! Радвам се, че бяхме в един клас! Обичам те!
  • Докосващ и силен стих!!!
  • Радплака ме ,Сиянче!
    Желая ти попътен вятър и сбъдване на мечтите!
    Прегръщам те, малко момиче!
  • На добър път и само напред!!!

    Поздрави, Сияна!
  • Благодаря ви приятели!
    Скоро ми предстой да го напусна и едва сега осъзнавам,
    колко трудности ме очакват след като го направя!
    Лека и спокойна вечер на всички
  • Стана ми толкова мило и топло...
  • Трогна ме...прекрасен стих...
    с обич, Сияна, мила.
  • Поздравления, Сиянче!!!
  • Еех, Сиянче... колко спомени ми навяваш!
    Ето и моето стихче, когато бях за последно на училищната скамейка:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42488
  • Ами според мен в заглавието имаш правописна грешка.
    Трябва да замениш пъвото "и" с "й"...
  • Как искаш да критикувам този толкова дълбок стих!?
    Прелест, върна ме и мен в училище, а как ми липсва!
  • И всеки се чувства така след раздялата си с училището! Понякога малко късно го осъзнаваме! Много хубав стих!
  • Слушам и изпълнявам!
  • Така...от първия ред можеш да махнеш "аз";на третият куплет може да стане "където чака ни учителят смирено";в четвъртия куплет ще е по-добре "тебешир",вместо "тебеширът";в последния куплет "порасна малкото момиче със мечтите"...ми това е общо взето

    Иначе мило ми стана,като го прочетох,спомних си за ученическите години!
  • Хубаво!!!
Propuestas
: ??:??