22 ene 2009, 18:57

На моите мъже

6.4K 6 37

Мъжете във моя живот

(мнозина направих щастливи)

са глътката свеж кислород

и цвят са на дните ми сиви.

Мъжете във моя живот

все идват във миг подходящ и,

подобно любящ октопод,

в отровна прегръдка ме хващат.

Мъжете във моя живот

пристигат и тръгват си бързо.

Не всеки е бил Дон Кихот

по мяра на моята дързост.

Мъжете във моя живот

за мене не са се венчали,

но всеки откъсна си плод

от семе, което посял е.

Мъжете във моя живот

получиха всичкото мое

в любовния свой епизод -

със роли на главни герои.

Мъжете във моя живот

обичат на мен да се случват,

защото с най-женски подход

държа за сърцата им ключа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон! Пишеш наистина пленително!
  • Поклон пред перото ти! Невероятно е!
  • Разкошни и оригинални стихове!
    Поздрави Мая!
  • Надявам се, че не съм досадна, но отново се просълзявам - защо не съм като теб. /много следя за правописа, защото вече имам забележка от Видрица/. Наистина много ми харесва това което чета, сътворено от теб и харесвам характерът ти, защото като, че ли вече те познавам. Ще изляза от кръга сладникави коментари - харесват ми думите, които попадат в твоята умна и талантлива глава, подсладени от твоята чувственост и женственост и много добре облечени в подходящи рими и музика по мярка. При теб розовото не е фон, а лек отенък, величието е величие, защото е достъпно. Чао - за тази вечер, защото нямам право на друг коментар!
  • ...нямам думи, наистина!!! страхотно е
    особено тук: "Мъжете във моя живот

    обичат на мен да се случват,

    защото с най-женски подход

    държа за сърцата им ключа."

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...