22.01.2009 г., 18:57

На моите мъже

6.4K 6 37

Мъжете във моя живот

(мнозина направих щастливи)

са глътката свеж кислород

и цвят са на дните ми сиви.

Мъжете във моя живот

все идват във миг подходящ и,

подобно любящ октопод,

в отровна прегръдка ме хващат.

Мъжете във моя живот

пристигат и тръгват си бързо.

Не всеки е бил Дон Кихот

по мяра на моята дързост.

Мъжете във моя живот

за мене не са се венчали,

но всеки откъсна си плод

от семе, което посял е.

Мъжете във моя живот

получиха всичкото мое

в любовния свой епизод -

със роли на главни герои.

Мъжете във моя живот

обичат на мен да се случват,

защото с най-женски подход

държа за сърцата им ключа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон! Пишеш наистина пленително!
  • Поклон пред перото ти! Невероятно е!
  • Разкошни и оригинални стихове!
    Поздрави Мая!
  • Надявам се, че не съм досадна, но отново се просълзявам - защо не съм като теб. /много следя за правописа, защото вече имам забележка от Видрица/. Наистина много ми харесва това което чета, сътворено от теб и харесвам характерът ти, защото като, че ли вече те познавам. Ще изляза от кръга сладникави коментари - харесват ми думите, които попадат в твоята умна и талантлива глава, подсладени от твоята чувственост и женственост и много добре облечени в подходящи рими и музика по мярка. При теб розовото не е фон, а лек отенък, величието е величие, защото е достъпно. Чао - за тази вечер, защото нямам право на друг коментар!
  • ...нямам думи, наистина!!! страхотно е
    особено тук: "Мъжете във моя живот

    обичат на мен да се случват,

    защото с най-женски подход

    държа за сърцата им ключа."

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...