22 янв. 2009 г., 18:57

На моите мъже

6.4K 6 37

Мъжете във моя живот

(мнозина направих щастливи)

са глътката свеж кислород

и цвят са на дните ми сиви.

Мъжете във моя живот

все идват във миг подходящ и,

подобно любящ октопод,

в отровна прегръдка ме хващат.

Мъжете във моя живот

пристигат и тръгват си бързо.

Не всеки е бил Дон Кихот

по мяра на моята дързост.

Мъжете във моя живот

за мене не са се венчали,

но всеки откъсна си плод

от семе, което посял е.

Мъжете във моя живот

получиха всичкото мое

в любовния свой епизод -

със роли на главни герои.

Мъжете във моя живот

обичат на мен да се случват,

защото с най-женски подход

държа за сърцата им ключа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон! Пишеш наистина пленително!
  • Поклон пред перото ти! Невероятно е!
  • Разкошни и оригинални стихове!
    Поздрави Мая!
  • Надявам се, че не съм досадна, но отново се просълзявам - защо не съм като теб. /много следя за правописа, защото вече имам забележка от Видрица/. Наистина много ми харесва това което чета, сътворено от теб и харесвам характерът ти, защото като, че ли вече те познавам. Ще изляза от кръга сладникави коментари - харесват ми думите, които попадат в твоята умна и талантлива глава, подсладени от твоята чувственост и женственост и много добре облечени в подходящи рими и музика по мярка. При теб розовото не е фон, а лек отенък, величието е величие, защото е достъпно. Чао - за тази вечер, защото нямам право на друг коментар!
  • ...нямам думи, наистина!!! страхотно е
    особено тук: "Мъжете във моя живот

    обичат на мен да се случват,

    защото с най-женски подход

    държа за сърцата им ключа."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...