8 dic 2011, 21:27

На моите съученици

  Poesía » Otra
1.5K 0 3

На моите съученици

В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими
в безгрижието на прекрасни дни!
И както в притчата, животът
раздели ни.
Не вкусихме от живата вода.
Не ни постла най-меките килими,
не ни погали с ласкава ръка
и бързо пред очите ни премина
на младостта ни цветната река!
Сега е есен и приижда зима
със студ и необятна тишина...
Но радваме се, че децата ни ги има
и с тях оставяме една следа!

 

   Таня Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...