8.12.2011 г., 21:27

На моите съученици

1.5K 0 3

На моите съученици

В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими
в безгрижието на прекрасни дни!
И както в притчата, животът
раздели ни.
Не вкусихме от живата вода.
Не ни постла най-меките килими,
не ни погали с ласкава ръка
и бързо пред очите ни премина
на младостта ни цветната река!
Сега е есен и приижда зима
със студ и необятна тишина...
Но радваме се, че децата ни ги има
и с тях оставяме една следа!

 

   Таня Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...