Dec 8, 2011, 9:27 PM

На моите съученици

  Poetry » Other
1.5K 0 3

На моите съученици

В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими
в безгрижието на прекрасни дни!
И както в притчата, животът
раздели ни.
Не вкусихме от живата вода.
Не ни постла най-меките килими,
не ни погали с ласкава ръка
и бързо пред очите ни премина
на младостта ни цветната река!
Сега е есен и приижда зима
със студ и необятна тишина...
Но радваме се, че децата ни ги има
и с тях оставяме една следа!

 

   Таня Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...