Dec 8, 2011, 9:27 PM

На моите съученици

  Poetry » Other
1.5K 0 3

На моите съученици

В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими
в безгрижието на прекрасни дни!
И както в притчата, животът
раздели ни.
Не вкусихме от живата вода.
Не ни постла най-меките килими,
не ни погали с ласкава ръка
и бързо пред очите ни премина
на младостта ни цветната река!
Сега е есен и приижда зима
със студ и необятна тишина...
Но радваме се, че децата ни ги има
и с тях оставяме една следа!

 

   Таня Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...