Юли пак е близо и започнах
аз диети – крайно време бе.
Все отлагах, ала за отсрочка
няма време. Лятото дойде!
Няколко паласки баш в средата
на снагата са като конвой
и да не потъна във водата
чинно служи лоеният слой.
Още от дете съм си такава,
но в морето влизам все със страх.
Много случки имам да разказвам,
във които героиня бях.
Помня как вълната ме събори,
пльоснах се на метър от брега.
Казах си: До тука беше, сори!
Но един спасител и сега
в службите неделни споменавам.
Беше строен, ах, какъв левент!
(Някога, че преувеличавам
мисля си и че е сантимент!)
Учеше ме моят мъж да плувам.
Сграбчила врата, с една ръка
аз дори се правех, че танцувам,
но изпусне ли ме той, така
паникьосвах се, че нямам дъно
и крещеше ужасът втрещен,
че да оцелее непродънено
тъпанче бе невъзможно с мен.
Спомням си и друго – как се правя
по брега на пръв лекоатлет.
Ивицата съвестно пробягах
два-три пъти, ала за късмет
сутринта не можех аз горката
от легло да стана. Аспирин
с шепи пиех, че, за срамотата,
дни – броени, бавен – цяр с един!
Пресрамѝх се и да ти разкажа,
се реших. Но в огледало виж
своите килца и да ми кажеш
как за кратък срок ще ги свалиш.
Дружке, на море ми се прииска
с мен да дойдеш! Ще те заведа!
И да не отслабна, и да стиска
банският, аз медийна звезда
няма за кога да ставам вече.
Навъртях години. Нищо де!
Но пък казват – умно съм човече!
А това очите най-боде.
|